ЗЕЛЕНЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от зеленясам като прил. 1. Който е покрит със зелена плесен, мъх поради дълго стоене на влага или на въздух. Незабравимо ще остане първото ми ходене на воденица. Тя бе нисичка, с покрив от зеленясали плочи и дворче. Н. Хайтов, ШГ, 30. Над зеленясалите керемиди на покрива стърчеше клюмнал настрана железен кръст. Д. Марчевски, ДВ, 9. Кладенецът със зеленясалите дъсчени перила беше сгушен до хармана. Г. Караславов, ОХ II, 28. Капитанът извади бинокъл и го насочи към полето, където в маранята проблясваше Тунджа и с мътните си води ближеше зеленясалите стени на стария Одрин. Д. Кисьов, Щ, 145-146. По цял ден снове от опашка на опашка да купи парче бито сирене или зеленясал кашкавал. Д. Кисьов, Щ, 293. Зеленясало сирене.
2. Обикн. за меден съд – който е покрит с меден окис, зеленикав на цвят. Не трябва да се готви в зеленясали бакърени тенджери, защото има опасност от отравяне. Δ Зеленясала бакърена тепсия.
3. За застояла вода – в който има зелени водорасли, жабуняк. Зеленясалите води на широк канал стоят неподвижни. Елин Пелин, Съч. V, 39. Зад инквизиционната „зала“ е глухият малък двор с мътната зеленясала вадичка. Г. Караславов, Избр. съч. III, 180. В коритото на реката тук-там само блясваха зеленясали локви. Гр. Угаров, ПСЗ, 98.