ЗЕЛЕНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; зеленя̀сам, -аш, св., непрех. 1. Покривам се със зелена плесен, мъх поради дълго стоене на влага или на въздух. Жак видя, че се намира в просторен зимник, с голи, зеленясали от мокрота стени. Б. Райнов, ДВ, 213. Той скиташе из сенчестия дол покрай реката, катереше се по големите обли камъни, зеленясали от векове. Елин Пелин, Съч. IV, 60-61. Напълних цялото корито с жълтици, измих ги с бистра вода и след това ги наредих върху тревата да изсъхнат на месечината, за да не зеленясат. К. Петканов, ЗлЗ, 216. Сиренето е зеленясало.
2. За меден предмет – покривам се с меден окис. Имаме стари медни съдове, но не ги използваме, защото бързо зеленясват.
3. За застояла вода – покривам се със зелени водорасли, с жабуняк. Най-ожесточена битка се водеше край самата река, която беше застояла и зеленясала след лятната и есенна суша. Г. Караславов, ОХ, 115.