ЗÈЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Баница със зеленчук, обикн. със зеле или със спанак, праз и др. През лятото беше по-лесно – имаш ли шепа чисто брашно, ще умесиш зелник .. идваше зимата. Нямаше нито коприва, нито киселец, нито друг зеленчук. Кр. Григоров, ТГ, 83. В Кюстендилското краище пшеничното брашно се държи само за зелник, защото само то може да се точи на кори. Ив. Хаджийски, БДНН I, 130. – Не е луд, който изяда два зелника, а е луд, който му ги дава – казва нашенска пословица. НБ, 1876, бр. 5, 20. Всеки ден зелник, на Великден попарник. Погов. И баба знае да шари зелника, ако има шарило. Погов.
Прен. Разг. За разкъсана книга, тефтер и под.; мекица. Книгата му е станала на зелник.
◊ Правя се на <самоковски> зелник. Диал. Преструвам се, че нещо не разбирам. – Слушай, мушмуло, баща ти обеща нещо да прати! Какво се прави сега на самоковски зелник! П. Вежинов, НС, 266.