ЗÈЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от зелка. Само едно момченце се свива там на задния чин, погледва да не го види учителката, измъква червеникавато си зелче и прогризва като зайче от него. Ст. Даскалов, ПЯ, 112. Изобраха всичко годно за хвърляне – като се почне от най-дребните, колкото орехи камъни, до най-големите – колкото зелчета. Т. Харманджиев, КЕД, 97.