ЗЕМЕВЛАДÈЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до земевладелец; земевладетелски. За съжаление, истинският и пълен текст на Крумовото законодателство не е достигнал до нас. То имало за цел да закрепи властта на земевладелската аристокрация. Ист. VII кл, 177. Най-после парламентът бил принуден да издаде закон за еманципацията на католиците. Придобивката била нищожна, тъй като избирателно право получила само ирландската земевладелска аристокрация. Ист. X кл, 56.
– Друга (остар., книж.) форма: землевладèлски.