ЗЕМЕОПИСА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Географ; земеписец. Комуто ся е случвало да пътува, той е забележил, че различните места на земята биват много различни. Тия и много други разлики на сушата имат особени имена, дадени от земеописателите. Д. Манчев, ЗПУ, 19. Много време земята делили на четире части: Европа, Азия, Африка и Америка. Някои земеописатели са направили в последно време една пета част от няколкото големи острови, които са намерват измежду Азия и Америка. С. Бобчев, ПОС (превод), 33-34.
– Друга форма: землеописàтел.