ЗЕМЕПОВЪ̀РХНОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до повърхността, релефа на земята; земеповърхнен. Българските земи представляват просто мозайка от различни земеповърхностни форми. Това земеповърхностно разнообразие на нашите земи крие някои недостатъци за единството им, но съдържа и важни предимства. Геоп., 2006, бр. 4 [еа].