ЗЕМЕРÒВКА ж. 1. Само мн. Зоол. Семейство дребни, прилични на мишки бозайници с източени и заострени муцуни, които унищожават вредни за селското и горското стопанство насекоми. Soricidae. Освен с някои видове безгръбначни животни тя [обикновената водна жаба] се храни с малки риби, попови лъжички, възрастни жаби от други видове и напада дори земеровки и малки птици. К, 1973, кн. 10 [еа]. Измежду бозайниците тук преди всичко спада таралежът, но също къртиците и земеровките. Последните често погрешно се смесват с мишките, на които силно приличат. Пр, 1952, кн. 5, 80.
2. Отделен представител на това семейство; землеройка. Най-малкият бозайник е една разновидност на земеровката, която населява северното крайбрежие на Средиземно море. К, 1966, кн. 7 [еа].