ЗЕМЕУСТРÒЙСТВО, мн. няма, ср. Спец. 1. Система от технико-икономически мероприятия за правилно организиране на използването на земята като средство за производство и за регулиране на поземлените отношения; земеустрояване. Междустопанското земеустройство икономически е тясно свързано с разположението на производителните сили и с използването на поземления фонд на страната. М. Мичев и др., З, 23.
2. Инженерно-техническа дисциплина, която се занимава с проектирането на полски терени. Катедра по земеустройство.