ЗЕМЛЕВЛАДÈТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Земевладетел; землевладелец. Ако му се падне да заколи някой землевладетел, който одира кожата на своите селачене, тогава той е на своето място и дяволски се разпорежда. Н. Бончев, Р (превод), 48.
