ЗЕМЛЕМÈРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Земемер, землемер, геодезист, геодез. В Крим са дошли русийски землемерци да положат и повлекат железния път от Феодосия в Севастопол. БДн, 1875, бр. 2, 6-7. Само духовенството е могло да са учи да чете и да пише; само духовните са имале право да бъдат министри, лечители, землемерци, архитектори. Знан., 1875, бр. 9, 132.