ЗÈМЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който представлява или съдържа земя, пръст; землист. Льосът е жълтеникава до сивопепелява фина землеста маса. Геогр. VIII кл, 1965, 93. Чистият каолин представлява землеста бяла праховидна маса, която при надъхване издава миризма на пръст. Геол. IХ кл, 97.
2. Прен. Който е сивокафеникав и наподобява цвета на земя, пръст; земен, землен, пръстен, землист. Той [таралежът] е едва около 30 см дълъг и толкова тромаво се движи, даже и да е в опасност, че ако цветът му не е землест и нямаше бодли, отдавна би изчезнал като плячка на другите животни. П. Петков, СП, 6.