ЗЕНГИНЛЍК, мн. -ци, м. Диал. Богатство, имот. По-добре честен сюрмашлък, а не безчестен зенгинлик. П. Р. Славейков, БП II, 60.
– От тур. zenginlik. – Друга форма: зенгинлъ̀к.
