ЗЕНГЍЯ ж. Диал. Стреме. Калофер отвърза коня и сложи крак на зенгията. М. Марчевски, П, 81. Отец Игнатий спря кончето, повдигна се на зенгиите, гледа, занича, но напразно – нито жената се виждаше, нито пребрадката ѝ. Елин Пелин, Съч. II, 88. – Я изведи, Марко, до два врани коне, / оседлай ги, Марко, със сребърни седла, / със сребърни седла, със златни зенгии. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 123.
– От тур. üzengi. – Друга форма: дзенгѝя.