ЗЕФЍРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Който се отнася до зефир1. Зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхна моето чело. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Песен, песен моя, / .. / От тебе не лъха / зефирна прохлада. Ив. Вазов, Съч. V, 150.
ЗЕФЍРЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от зефир2. Той бе със зефирена риза, разгърден, изпотен. Ст. Поптонев, ОБЛ, 138. Койка, в лека зефирена роклица и жълти лачени пантофки, се изправи срещу коняря и заситни ръченица. Ив. Кирилов, Съч. ІІ, 114.