ЗЕХИРЛЍЯ неизм. прил. Диал. 1. Който съдържа отрова или е горчив като отрова. Зехирлия лекарство. // Който е силен като отрова. Сичките хора излезли, / с вино сватбата посрещат. / Стойчова мама с ракия, / с ракия, със зехирлия. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 9.
2. За време – който е много студен.
3. Прен. За човек – който е много лош, жесток. Ако душата му е блага, благо ще яде; ако е зехирлия, зехир ще яде. Ст. Чилингиров, ДА, 159.
– От тур. zehirli.