ЗЕХТЍН м. 1. Само ед. Растително масло с жълтозеленикав цвят и специфичен мирис, което се добива от маслини и се употребява главно за храна; дървено масло. – Няма го вече оня зехтин отпреди войната, дето замръзваше във варелите, бай Тодоре! Щем, не щем, ще нагъваме слънчогледовото масло... Ем. Станев, ИК I и II, 197. Приготви благ мехлем от пчелен восък, сакъз, боров катран и зехтин, изми хубаво раната и я превърза. К. Петканов, ДЧ, 354. В олтара беше тихо, дъхаше на восък и застоял зехтин. Г. Караславов, Избр. съч. II, 285. Двамина полуголи пехливани, намазани със зехтин, заплескаха с ръце и почнаха борба пред Халил бея. А. Каралийчев, ПГ, 120. Огън са със зехтин не гаси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 6.
2. Отделен вид или марка такова масло. На щанда имаше богат избор от зехтини.
3. Само ед. Диал. Слънчогледово масло; олио, оливия. Слънчогледите не станали, но на лято, добър е господ, ще станат и ще има зехтин да прелеят гробовете им. К. Калчев, ПИЖ, 121.
◊ Гася огъня със зехтин. Диал. Правя да се засили някаква разправия, караница. Излизам / изляза (изплувам) като зехтин <над водата (отгоре)>. Разг. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, все се смятам за прав. Отгоре като зехтин над вода. Разг. Винаги отгоре, винаги прав за нещо. – Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Де да видим накъде ще избие! Д. Марчевски, ДВ, 65.
– От араб. през тур. zeytin ‘маслина’. – Друга (диал.) форма: зейтѝн.