ЗЕХТИНЛЍЯ неизм. прил. Диал. 1. Който е с много зехтин. Зехтинлия манджа. Зехтинлия салата. ● – Аз не искам от тебе твърде много: целуни ма веднъж или дваж и мъжът ти тоя си час ще бъде върнат – каза владиката полека, а очите му станаха зехтинлия, брадата му затрепера и той приготви вече ръцете си да прегърне майка ми. Л. Каравелов, Съч. IV, 21.
2. Прен. Който има цвят на зехтин; зехтинен. Пчелите пълнеха дядовата Харитонова делва с мед, а сливите – буренцето му с жълта зехтинлия ракия. А. Каралийчев, ПГ, 11.
3. Прен. За ракия – който е благ и се точи като зехтин. Неочаквани свиждания между познати и близки от различни кътища се обръщали в шумни веселия и наздравици за добър берекет – зехтинлия ракия и руйно червено вино зашеметявали главите на събраните люде. Серд., 1938, бр. 6, 35.
– От тур. zeytinli. – Друга форма: зейтинлѝя.