ЗИГЗАГОВЍДНО. Нареч. от зигзаговиден; на зигзаг, зигзагообразно. Той приближи зигзаговидно до една килия, взря се в номера ѝ, завъртя ключа и влезе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 375. Вятърът отново жестоко зашибва върху изтеглящата се колона, която зигзаговидно, разкъсано напуска мястото на последния бой. З. Сребров, Избр. разк., 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)