ЗИГЗАГООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е във вид, форма на зигзаг; зигзаговиден. Минаваме из равнината, набраздена с безчислени черни зигзагообразни турски окопи. Ив. Вазов, БП, 46. Там [в планината] сега е просторно, там сега привечер духа мек и лек ветрец в живописната и зигзагообразна клисура. Г. Караславов, Избр. съч. V, 285. Чертежът представляваше продълговата сграда с много дебели стени. През средата минаваше зигзагообразен коридор. Н. Стефанова, ОС, 201.
2. Който е с последователни, резки поврати, изменения в посоката. Лимузината започна да прави зигзагообразни движения и спря рязко. ВН, 1952, бр. 156, 4.