ЗИГОСПÒРА ж. Бот. При някои водорасли и гъби – едноклетъчна спора, обикн. със сферична форма и многослойна мембрана, образувана в резултат на сливане на две полови клетки с еднакъв външен вид. При допирането на подутините клетъчните ципи се стопяват и протоплазмата и ядрото на едната клетка се преливат в другата. Получава се една клетка с дебела обвивка – зигоспора (слята спора), от която при благоприятни условия се развива ново растение. Това размножаване се нарича конюгация. Бтн VI кл, 75-76.
– От гр. ζυγόν ‘чифт’ + спора.