ЗИГÒТА ж. Биол. Оплодена яйцеклетка със специфичен строеж, която дава начало на нов организъм. Същността му [на половото размножаване] се състои в способността на организмите да образуват специализирани полови клетки – гамети. От сливането на двете гамети се получава една оплодена яйцеклетка – зигота, която дава начало на новия организъм. ОБиол. Х кл, 64.
– От гр. ζυγωτός ‘съединен, впрегнат чифтно’.