ЗИФТÒСВАМ, -аш, несв.; зифтòсам, -аш, св., прех. Разг. Покривам, измазвам нещо със зифт; насмолявам. – Та, както ви казвах, бях изненадан, когато запушихме люковете. Палубата беше плътно зифтосана и все пак пропущаше дим като сито. Оттогава насам все зифтосваме ли, зифтосваме. Отдолу трябва да има страхотно налягане, за да изтласква толкова много дим през нея. А. Бошнакова и др., Съч. V (превод), 66. зифтосвам се, зифтосам се страд.