ЗЛАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., обикн. поет. Златен. Гюрга самодива, празнично стъкмена – със злата огърлица на шия, е приседнала на шарената ракла. П. Тодоров, Събр. пр II, 158. Гордата царица не рачила да доживее до таквоз унижение и са отровила. Намерили я простряна на злато легло в празнично царско облекло. Н. Михайловски, РВИ (превод), 263. Българийо, дивиш ме ти. / И с твойте модри небеса, / реки кристални, ниви злати / в поля без край. Ив. Вазов, Съч. V, 96. – Петканке, булка убава, / я земи злати ключове, / отключи пъстри сандъци. Нар. пес., СбНУ VI, 19. Доде проси, злати уста носи; кога да плаща, не се обраща. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 146. Злат пръстен. Злати гривни.
◊ Злата кака под корито. Диал. Употребява се, когато малката мома (подявката) е по-хубава от сестра си.