ЗЛАТЍСТОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт със златист оттенък; златножълт, златожълт.
2. Който има такъв цвят; златножълт, златожълт. Не смогна само в едно – да се ожени, но затова пък си купи апартамент, дори го подреди луксозно със златистожълта мека мебел, за да изглежда обстановката и весела, и авторитетна. А. Гуляшки, Л, 127. Хората се надпреварват да им хвърлят цветя, да им поднасят цигари, бели погачи, намазани с ароматен и златистожълт мед. П. Михайлов, МП, 132. Златистожълт пясък.