ЗЛАТОКЪ̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Поет. Който е с къдрава коса, с цвят на злато. Юнакът вървял, а над златокъдрата му глава кръжели белоперки птици. Ив. Планински, БС, 72. А в сън се детето усмихна. / Повдигна главица с коси златокъдри, / отвори очите с големи клепачи. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 31.