ЗЛАТООБТÒЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е обточен, обшит със златни нишки, със злато (в 6 знач.). Тя бе облечена по гръцки, в ясносиня дълга рокля със златообточени поли. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 62.
