ЗЛАТООБШЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Златошит. Константин заповяда да го облекат като войн – с позлатена ризница, пурпурен златообшит плащ и без корона, а с шлем. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431. Чоки с алено джубе яхаше на чер арабски кон въз златообшито седло. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 139. Клисарят, облечен в златообшит ливрей, поставя цветята им върху затворения ковчег. М. Кремен, РЯ, 264.