ЗЛАТОПÈРКА ж. Поет. 1. Епитет за насекомо или птица със златисти пера. Върху клонче наредени до три птички жално пеят и на клонче се люлеят. Първа птичка среброшийка, втора птичка златоперка, трета птичка среброгласна. Д. Габе, ББ, 18-19.

2. Епитет за риба със златисти перки. – Риба да ти направя с какъвто сос искаш – пък сравнявай. Златоперка да ми извадиш от аквариума – и нея ще сготвя... П. Вежинов, ВР, 202. Сбира невод в него една риба, / неголяма, чудо чудо риба – / златоперка, люспи сухо злато. П. Р. Славейков, (превод) Н, 1882, кн. 11-12, 917.


Източник: Речник на българския език (онлайн)