ЗЛАТОРУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. Който е със златно руно. И ето иззад огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богиня Нефела – майката на Фрикс и Хела, за да ги спаси. А. Бонов, МЛС [еа]. Златорунни стада.