ЗЛАТОТЪКА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Златоткан. На главата му блестеше кидар от златотъкан лен със зелени цветя на папирус. Н. Райнов, БЛ, 198. Отидоха да видят златотъканата багреница. Й. Вълчев, СКН, 520. На изток от тази зала се показват основите на дворцовата къща „Параскевон“ и два гроба, в които са намерени златни украшения, златотъкани дрехи и оловен печат от Иван Шишман. Й. Радичков и др., ГСП, 133. Златотъкани платове.