ЗЛАТОТЪРСА̀ЧКА ж. 1. Жена, която търси златни залежи, за да добива злато.

2. Прен. Жена, която търси богати мъже, които да ѝ осигуряват охолен живот. Хич не ѝ е лесно на златотърсачката... По цял ден да ходи на разкрасителни процедури и да трепери кога златодавачът ще я замени с по-нов модел. Преса, 2013, бр. 116 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)