ЗЛА̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Индив. Зазеленявам. От Бяло море южнякът / излеком дебне и чака. / Не иска много – неделя – / и вред с зелена постеля / полята и равнините / той ще ги китом накити: / където кръстом прекрачи, / там злак пшеничен ще злачи. Ст. Чилингиров, СБД, 39.