ЗЛОБА̀РКА ж. Разг. Пренебр. Жена злобар. – За да се види Каймет, трябва е-е-ей такова огледало… – Злобарка! – рече Каймет, но личеше, че не се е засегнала. Ц. Родев, ИСД [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)