ЗЛÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е зъл, отмъстителен по характер, който проявява злоба при причинена му неприятност; злостен. Забравих завчера да те питам ще тури ли и откъсляка от интервюто, що ти дадох. Бих желал да се тури. Нека се знаят нечистите мотиви на това злобно и безсъвестно човече. Ив. Вазов, НПис., 144. Вълчо дюлгеринът, който бе любим, почетен от всички селяни и старателен за черковно и училищно добро, биде заместен от един потаен, злобен човек. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 564. – Той е злобен и няма да ти прости критиката. Δ – Не ти се сърдя, че не ме покани, аз не съм злобна. // Рядко. Който е обхванат от злоба; озлобен. – Да, думата ми беше за причината на снощния ми яд. Питаш ме защо бях изпълнен с такова негодувание?... Аз, наистина, бях ожесточен, злобен, нетърпим! Ив. Вазов, Съч. IХ, 15.
2. Който съдържа, изразява злоба; злостен. След обеда Велика поиска да отидат на роднините на гости. Всички трябваше да я видят с Дима и да разберат, че хорските приказки са злобни измислици на завистници и лоши уста. К. Петканов, МЗК, 146-147. Лицето ѝ, допреди минута сладко усмихнато, сега изведнъж се изкриви от злобна гримаса. П. Незнакомов, БЧ, 51. Ние пресякохме мълчаливо булеварда и приближавахме вече моста, когато моят спътник неочаквано се разсмя със сух, злобен смях. Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. Като мина той на два пъти през чаршията, людете го проследяваха с любопитни погледи, подхвърляха подире му присмехулни думи и злобни закачки. Д. Талев, ПК, 113. Злобен поглед. Злобно подмятане. Злобни интриги.