ЗЛОБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Злобен, злоблив. Насмешката или иронията изражава противното на онова, що иска да каже. Тя бива забавителна, когато е за увеселение или за смях, а злобива – когато е с намерение да се присмее или да огорчи. Д. Войников, РС, 63.