ЗЛÒБИЦА ж. Разг. Умал. от злоба. – Било ли е някога и ти да си свършил някаква работа вкъщи – каза повече на себе си гладна Пена .. лежи си, да ти е здраве... Голям да порастеш... – в иронията на гладна Пена имаше и злобица, и примирение. Т. Харманджиев, КЕД, 43. – Ето къде била злобицата, къде смъди завистчицата-а... Боде ви моята къща. Н. Хайтов, ПЗ, 67.