ЗЛОВÒЛНО. Остар. Книж. Нареч. от зловолен; злонамерено, зложелателно, зломислено, злоумишлено. Противоп. благоволно. Но помежду това неприятелите ни получиха време, за да разхвърлят мрежите си и върховното съдилище дочака твърде зловолно, даже и със заплашвания, речения Караманлия – наш застъпник. Св. Миларов, СЦТ, 184. – Нали е мома... преструвки! / Жълтий Кукуряк зловолно / се обади и промъмра: / – Знам аз за какво е болна! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)