ЗЛОДÈЙ, -èят, -èя, мн. -èи, м. Човек, който върши злини, злодеяния; злодеец. – Ще те застрелям! – Е, стреляй, злодей! И така няма да се спасиш от гибел. Ем. Коралов, ДП, 153. Той погледна с удивление и с почит тоя герой, който утрепа като пилци двамата злодеи и спаси стареца и дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Войводите накараха мнозина от въстаниците и някои от гражданите да отидат да нощуват в селото .. Дебрища посрещна тая нощ без страх от турски злодеи и насилници. Д. Талев, И, 531-532.