ЗЛОДÈЙКА1 ж. Рядко. Жена злодей. Брадвата налетя изново тежко и изново обля земята кръвта на злочестата Сотирева съпруга. В същата минута са захлопаха силно и много гласове са чуха на пътя. Двете злодейки усетиха ужас и останаха вцепенени една срещу друга. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 102.

ЗЛОДÈЙКА2 ж. Спец. Вид дърводелски трион с дълго, клиновидно и назъбено острие, употребяван за разширяване на малки отвори. За изрязване ползваме обтегнат трион (бичкия) или тесен ръчен трион (злодейка), след като предварително сме закрепили дъската към дърводелския тезгях (маса) с желязна стяга. МК, 1974, кн. 1, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)