ЗЛОДÈЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до злодей, който е свързан със злодей. Дъждомерът бе смачкан и захвърлен. Нечия злодейска ръка бе върлувала през нощта. П. Проданов, С, 94. Няколко разбойници, кои нея търсяха, зачуха гласа ѝ и долетяха при нея. Станка ся вече предаваше в злодейски ръце. Ил. Блъсков, ИС, 24.
2. Който се състои от злодеи. Въздухът трепери от тежката мараня на мизерията, която от ден на ден се увеличава и плете кървави мрежи по робското небе на стария злодейски свят. Хр. Радевски, Избр. пр III, 26. Там на мирний бряг егейски / тия пълчища злодейски / грабели, палили, клали. Ив. Вазов, БМ II, 166.
3. Който е присъщ на злодей; жесток. Неожиданата скръбна вест за злодейското покушение и убивание министра на просвещението В. Кънчев произведе потресающе впечатление. Бълг., 1902, бр. 455, 4. – Не, не, вие ще ме убиете! – повтаряше Жана. Личо едва ли не със сълзи на очи уверяваше, че няма такива злодейски намерения. К. Георгиев, ВНП, 13. Мария, омразна царица / във козни злодейски изкусна, / царува в смутена столица. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 53. Злодейско убийство. ● Обр. Скоро любопитният хаджи Смион разбра, че снощи Варлаам, като чул злодейския смях на Селямсъза, побеснял от гняв. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27.
ЗЛОДÈЙСКИ. Нареч. от прил. злодейски (в 3 знач.); жестоко. Следобед на 16 април, Велики четвъртък, преди Възкресение, в катедралния храм „Св. Неделя“ са дошли да отдадат последна почит на злодейски убития български генерал Коста Георгиев министри начело с министър-председателя Александър Цанков, генерали, депутати, общественици. Мак., 1999, бр. 14 [еа]. ● Иванчо Йотата и днес не отстъпва никому в учението и е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатьо злодейски изгони из класовете на училището. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27.