ЗЛОДÈЙСТВО, мн. -а, ср. Постъпка, действие на злодей, жестоко престъпление; злодеяние. – Той преди една година удушва жена си; убива после в къщата на един свой приятел приканения там на гости един ючбунарец. – И тия злодейства едвам сега се съдят? Ив. Вазов, Съч. X, 18-19. Той [Кяни паша] беше изпратен от столицата със специална мисия да накаже някои башибозуци, които бяха се провинили и в големи злодейства над някои български села. К. Величков, ПССъч. I, 74. Между туй разбойническите чети, под название кърджалии, продължаваха да пълнят Европейска Турция и да струват всякакви злодейства. С. Бобчев, СОИ (превод), 160. Тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! .. – злодейства, безчестия, колове, бесила – с една дума зло. Хр. Ботев, Съч. 1929, 120.