ЗЛОДУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Злоезичен, злоречив. Противоп. благодумен. Божан пазеше баща си от нападките на Петровица и на злодумната си жена. Елин Пелин, Съч. III, 29. Станка познаваше лошия нрав на етърва си, знаеше колко е тя заядлива и злодумна, но все пак остана изумена от това обвинение. Г. Караславов, ОХ II, 525. Злодумни шеги. Злодумни закачки.