ЗЛОНАМЕРÈНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Злонамереност, злоумишление. На ежедневните ни старания за устроение на едно самостоятелно народоцерковно управление гръците ни отговарят с отваряние на училища по Македония, с издания на разни периодически списания – задни злонамерения за нашата народност. Пр, СбПер. п II, 151-152. Ми не вярваме да имат сърбите наистина някое злонамерение противо нашето правителство. БКн, 1859, кн. 11, 183.


Източник: Речник на българския език (онлайн)