ЗЛОПА̀МЕТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на злопаметен; злопаметство. – Ще изтълкувам отказа ви като злопаметност от ваша страна – с шеговита закана рече Христакиев. Ем. Станев, ИК III, 126. Строга и тежка е народната присъда даже и тогава, когато е чужда на всякаква мъст и злопаметност. П. Делирадев, В, 302. В името на тая любов ние развиваме своето „Знаме“ и без никаква злопаметност, и без никакви задни мисли подаваме ръката си на сяка една честна и патриотическа душа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 141.
– Друга (остар.) форма: злопàмятност.