ЗЛОПОЛУ̀ЧНО нареч. 1. Без успех; неуспешно, несполучливо. Противоп. благополучно. Срещата му с младата Глаушева мина и замина злополучно за него и толкова бързо, че не я забелязаха дори и най-любопитните махленки. Д. Талев, ПК, 410. Самото въстание, макар и да свършило злополучно – поради лоша организация, лични недоразумения и силата на турската отбрана – все пак е било от голямо значение. Б. Пенев, НБВ, 32. Опитът за преврат завършил злополучно.
2. Фатално, нещастно. Ако свържем съдбите си, аз се боя, че ще завършим злополучно. М. Кремен, РЯ, 347. „Да, заслужава да се каже нещо за човека, на когото паметта така злополучно е свързана с най-последните дни от нашата история.“ Ив. Вазов, БМ II, 32.