ЗЛОРА̀ДО. Книж. Нареч. от злорад; със злорадство. Областният полицейски началник си отдъхна, втренченото му око светна злорадо. Д. Ангелов, ЖС, 601. Отварям архива и откривам тайна за теб. И се впуснах в шантаж… Злорадо потривайки ръце. Култ., 2008, бр. 12 [еа]. – Пантата! – усмихна се в себе си злорадо и решително той. – Нека почака... Ще му светя маслото на него. Г. Караславов, СИ, 87. Мидхат стоеше до прозореца. Очите му затаено и злорадо следяха движенията на Али. Ст. Дичев, ЗС II, 506-507.