ЗЛОРА̀ДОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Злорадство. – У, маскарата му с маскара! .. Чу и съседката на Желя, и една скрита злорадост се събуди в сърцето ѝ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150. Пред погледа ѝ мяркаха се там / архонтите; но виждаше ги тя / да се тълпят на зван от нея пир – / тогаз какво покорство, а сега / каква злорадост в погледа им грей! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 41. – Человек тряба да знае, че истинно вероизповедание и страх божий е отвращението от завист, от непризнателност, от злорадост, от оклеветание. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 6.