ЗЛОРÈК, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Злоезичен, злодумен, злоречив. „Книгата на този човек вече е затворена, дните му свършиха, как тъй ти ще му мениш пътя?“ Така фучал Господ и бил в правото си. Злорек бил, защото бил гневен. А. Кулева, МЧ [еа]. Вчера той отиде при баща ѝ, надут, гневлив и злорек селянин. Ив. Вазов, Съч. VII, 125.