ЗЛОСТÒРНИЦА ж. 1. Жена, която върши някакво зло, пакост; злосторничка. Злосторницата ядно блъснала сестра си и тя полетяла към пропастта. Л. Йорданова, БНПЦ [еа]. ● Обр. Никой никога не е могъл да обясни защо нещастието не идва само. Защо съдбата е такава несправедлива злосторница. И. Иванов, КЩ, 590. Народната мълва, разбира се, е отдала и тази моминска смърт на вечната злосторница любов. НЖ, 1902, кн. 10, 447.
2. Разш. Нещо, което нанася, причинява зло. Каква олелия беше през тая година от толкова злосторната чума [по добитъка]. Няма къща в селото ни от която да не е погълнала тая злосторница по някоя глава добитък. Сеяч, 1897, кн. 1, 24.